Защо да балансираме приема на мазнини

Защо да балансираме приема на мазнини

През последните десетилетия в световен план много се изписа и изговори на тема кои мазнини са полезни за нас, и кои не. Набеждаваните в продължение на дълъг период от време за водещи до проблеми със сърцето наситени мазнини се оказаха от съществено значение за нашето здраве. В същото време се оказа, че препоръчваните на тяхно място полиненаситени мазнини не са чак толкова добри, за колкото са ги смятали. Информацията се мени непрестанно и в даден момент човек се пита как да отсее истината в изобилието от противоречащи си твърдения. В крайна сметка трябва да запомним, че: наситените мазнини не са наш враг; полиненаситените мазнини не са равни по своето въздействие (Омега-3 има антивъзпалителни, а Омега-6 възпалнителни действия); количеството полиненаситени мазнини, които приемаме, е от също толкова голямо значение, колкотото и вида на мазнината (в днешно време приемаме далеч по-високи стойности на Омега-6, отколкото на Омега-3, което води до възпалителни процеси в организма). И все пак, здравето е въпрос на баланс – движение, хранене, приемане на течности, достатъчно сън. Затова приема на твърде много или твърде малко от всяко хранително вещество може да доведе до неприятности. Реално почти всичко, което поемаме може да бъде разгледано като “добро” или “лошо” за нас, в зависимост от това дали в организма ни има дефицит или изобилие на даденото вещество. Например, мастноразтворимия Витамин А е полезен за изключително много неща. От поддържането на добро зрение, през подсилената иммуна система и бързото заздравяване на раните, до образуването на червените кръвни телца, той несъмнено играе важна роля за доброто здравословно състояние. При превишен прием обаче, картинката се променя и от натрупаните количества може да се появи...
Какво не трябва да забравяме за точката на димене

Какво не трябва да забравяме за точката на димене

Макар и приема на мазнини да е от съществено значение за правилното функциониране на организма, е също толкова важно да внимаваме как третираме мазнините преди да ги консумираме. При подлагане на термична обработка е от особено значение да не позволяваме загарянето на съответната мазнина. По тази причина ви съветваме за готвене да избирате масла с висока точка на димене.Това е температурата, при която те започват да горят и димят. Готвене при висока температура Когато пържите или готвите при висока температура (близка до 180°С) е важно да предотвратявате загарянето на маслата, тъй като това води не само до загуба на полезните им хранителни качества, но и до химическа трансформация на състава. След като преминат точката на димене молекулните структури на мазнините се променят и произвеждат токсични съединения, които, веднъж попаднали в тялото, водят до възпаления. Мазнините са подложени на процес наречен окисляване – реагират с кислорода във въздуха и образуват алдехиди и липидни пероксиди. Как да избегнем образуването на алдехиди Консумирането или вдишването на алдехиди, дори и в малки количества, е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и рак. Масла, богати на полиненаситени мастни киселини (като царевичното масло, слънчогледовото олио и маслото от гроздови семки), генерират много високи нива на алдехиди. За да намалите тяхното производство изберете масла или мазнини с високо съдържание на мононенаситени или наситени мастни киселини, защото те са много по-стабилни при нагряване. За предпочитане избирайте мазнини с по-високо съдържание от 60% за едните или другите, и повече от 80% за двата вида комбинирано, и с ниско съдържание на полиненаситени мастни киселини (по-малко от 20%). Готвене при висока температура с масла с високо съдържание на Омега-3...
Основното за мазнините в 800 думи

Основното за мазнините в 800 думи

За щастие, модата на обезмаслените продукти отминава, и хората започват да се учат, че да прибавят масло или друга мазнина към менюто си не е престъпление. Даже напротив, приемът на мазнини е от решаващо значение за поддържането на добро здраве и играе няколко основни роли: осигурява енергия (в действителност, мазнините са най-енергийно плътната храна) помага за производството и баланса на хормони в организма формира клетъчните мембрани формира нервната система и нашите мозъци (които са съставени от 60% мазнини и се нуждаят от такива, за да функционират нормално) помага за усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, E, и K набавя две основни мастни киселини, които тялото не може да произведе: линолова киселина (омега-6 мастни киселини) и линоленова киселина (омега-3 мастни киселини). Нека започнем с това какво всъщност представляват мазнините. Мазнините са органични молекули, съставени от елементи въглерод и водород, свързани заедно в дълги вериги, наречени въглеводороди. Разположението на тези въглеводородни вериги, и тяхното взаимодействие една с друга, определят вида мазнина. Най-простата единица в мазнината е мастната киселина. Тя се състои от прости въглеводородни вериги със специфични химически групи във всеки край: метилова група в единия и карбоксилна киселинна в другия. Има два основни типа мастни киселини, в зависимост от броя водородни атоми, свързани с всеки въглероден атом по въглеводородната верига – наситени и ненаситени мастни киселини. Повечето хранителни източници на мазнини се състоят от комбинация от наситени, полиненаситени и мононенаситени мастни киселини. Наситени мастни киселини Наситените мастни киселини имат максимален брой водородни атоми, свързани към всеки въглероден атом.  От своя страна всички въглеродни атоми са свързани помежду си с единични връзки, което означава, че няма пропуски във веригата на мастната...