За авокадото и “органично”, “био”,  “без ГМО” етикетите

За авокадото и “органично”, “био”, “без ГМО” етикетите

Днес, повече от всякога, обръщаме внимание на произхода на храната, която консумираме. Соя в колбасите, нишесте в киселото мляко, вазелин в кашкавала. Отвсякъде чуваме истории, които ни карат да настръхваме като се замислим с какво храним себе си и близките си. Това е причината да търсим продукти с “по-чист произход”. Затова и стоки с етикети “органично”, “био” и “без ГМО” стават все по-търсени. Разбира се, сдобиването с такъв ценен продукт от магазина става на определена цена, често минимум с 3-4 лв по-висока от тази на конвенциалната версия. Но докато за някои продукти си струва да инвестираме в тези по-чисти версии, търговците често се възползват от надигналата се “био” и “органик” вълна, като ни подвеждат да плащаме прескъпо за продукти, за които не е необходимо. В крайна сметка инвестицията в “органик” сертификат с цел печалба струва пари, които после трябва да бъдат възвърнати от потребителя. Да разгледаме конкретно случая с авокадото.   Трите основни вида са класифицирани като: мексикански, гватемалски и западноиндийски. Те се различават по дебелината и текстурата на кората, по наличието или липсата на анасонов аромат в листата, по времето в година когато цъфти дървото, както и по това кога зрее плода. Днес съществуват над 1000 вида авокадо. Това не означава, обаче, че тези видове са ГМО. Първоначалното авокадо, открито в Южна Америка, е било дребно, с огромна семка и много малко месеста част. Следователно, авокадото, както повечето култури в селското стопанство,  е било кръстосвано с други видове, за да се получат плодове подходящи за консумация. Кръстосването се получава от смесване на полена на един плод с прашец от друг. В действителност, това, което пчеличките правят от векове...
От Мексико до България – връзката между авокадото и ALEXАNDRIA

От Мексико до България – връзката между авокадото и ALEXАNDRIA

Плодът агуакате (Persea Americana), характеризиран с грапава кожа и крушовидна форма, произхожда от южно-централната част на Мексико, и корените му се връщат назад чак някъде между 7000-ната и 5000-ната година пр. Хр. Разбира се, отнело още няколко хилядолетия преди дивия сорт да бъде култивиран. Агуакате става основна храна в Мексико, Централна и Южна Америка около 500 г. пр. Хр. През 16-ти век испанските конквистадори се влюбват в плода след като стават свидетели на високо ценения му статут сред ацтеките. През ранните 70 години на 19ти век дръвчета от Мексико били внесени за пръв път в Америка. Преди 1900 г. агуакате никога не са били отглеждани с търговска цел в Съединените щати. До към 1914 г., обаче, това вече се било променило. Престижни хотели в Лос Анджелис и Сан Франциско поръчвали колкото се може повече от екзотичните плодове и плащали за тях високи цени. ALEXANDRIA В ЛОС АНДЖЕЛИС   На 15 май 1915 г., в новооткрития луксозен хотел Alexandria в Лос Анджелис, се събрали калифорнийски фермери, за да решат съдбата на новата растителна култура. Фермерите били изправени пред няколко трудни маркетингови проблема. Първо, били исказани силни съмнения в успеха на агуакатето на американския пазар. Хем е плод, хем не съдържа захар и не е сладко. А колкото по-сладък е един плод, толкова по-добре. Все пак фермерите решили, че съмненията са неоснователни и че именно това, че е различно от останалите е причината, която го прави привлекателно. Второ, думата агуакате (названието на плода на испански) била твърде трудна за произнасяне за американците. Още по-лошо, етимологично думата произлиза от ahuacatl, ацтекската дума за тестис. Плода бил наречен така заради формата и репутацията му...
Как да предпазим кожата си през лятото

Как да предпазим кожата си през лятото

Макар и с дъждовна пролет, хладното време полека-лека започва да отстъпва пред така чаканите топли дни. И въпреки, че първоначалната ни реакция е да излезем на слънце и да си наваксаме ударно за дългата зима, е необходимо отговорно да подготвим кожата за ни за предстоящите горещи летни месеци. Проучвания от години доказват, че слънцето играе основна роля в преждевременното застаряване на кожата. Ултравиолетовите лъчи са главния виновник за този процес в 80% от случаите (останалите 20% се поделят между стреса, хроничното недоспиване, заседналия начин на живот, неправилното хранене, цигарения дим и приема на алкохол). Дългосрочното излагане на ултравиолетови лъчи може да доведе и до поява на бръчки, пигментация, намаляване на еластичността на кожата и влошаване на нейната структура. На помощ в летните месеци идва авокадовото масло. A причините да се спрем точно него са от изключително значение за красивата кожа. Студено пресованото масло от авокадо има магическите способности да: Хидратира Маслото от авокадо е единственото натурално масло, което преминава през всички слоеве на епидермиса и стига до дермата, позволявайки на богатите хранителни вещества да подхранват в дълбочина. Едно от невероятните му качества е способността му да задържа влагата, като запазва кожата хидратирана за по-дълъг период от време и я предпазва от изсушаване. Изглажда Богатото съдържание на мононенаситени мастни киселини и витамин Е са причината авокадовото масло да е особено ефективно при изглаждането на кожата, правейки я копринено нежна. В допълнение наличието на витамин В9 (естествена форма на фолиева киселина) спомага за изглаждането и подобряването на плътността на епидермиса. Подобрява еластичността Благодарение на способността му да прониква в дълбоките слоеве на кожата, авокадовото масло стимулира производството на колаген, следователно подобрява...
Защо да балансираме приема на мазнини

Защо да балансираме приема на мазнини

През последните десетилетия в световен план много се изписа и изговори на тема кои мазнини са полезни за нас, и кои не. Набеждаваните в продължение на дълъг период от време за водещи до проблеми със сърцето наситени мазнини се оказаха от съществено значение за нашето здраве. В същото време се оказа, че препоръчваните на тяхно място полиненаситени мазнини не са чак толкова добри, за колкото са ги смятали. Информацията се мени непрестанно и в даден момент човек се пита как да отсее истината в изобилието от противоречащи си твърдения. В крайна сметка трябва да запомним, че: наситените мазнини не са наш враг; полиненаситените мазнини не са равни по своето въздействие (Омега-3 има антивъзпалителни, а Омега-6 възпалнителни действия); количеството полиненаситени мазнини, които приемаме, е от също толкова голямо значение, колкотото и вида на мазнината (в днешно време приемаме далеч по-високи стойности на Омега-6, отколкото на Омега-3, което води до възпалителни процеси в организма). И все пак, здравето е въпрос на баланс – движение, хранене, приемане на течности, достатъчно сън. Затова приема на твърде много или твърде малко от всяко хранително вещество може да доведе до неприятности. Реално почти всичко, което поемаме може да бъде разгледано като “добро” или “лошо” за нас, в зависимост от това дали в организма ни има дефицит или изобилие на даденото вещество. Например, мастноразтворимия Витамин А е полезен за изключително много неща. От поддържането на добро зрение, през подсилената иммуна система и бързото заздравяване на раните, до образуването на червените кръвни телца, той несъмнено играе важна роля за доброто здравословно състояние. При превишен прием обаче, картинката се променя и от натрупаните количества може да се появи...
Какво не трябва да забравяме за точката на димене

Какво не трябва да забравяме за точката на димене

Макар и приема на мазнини да е от съществено значение за правилното функциониране на организма, е също толкова важно да внимаваме как третираме мазнините преди да ги консумираме. При подлагане на термична обработка е от особено значение да не позволяваме загарянето на съответната мазнина. По тази причина ви съветваме за готвене да избирате масла с висока точка на димене.Това е температурата, при която те започват да горят и димят. Готвене при висока температура Когато пържите или готвите при висока температура (близка до 180°С) е важно да предотвратявате загарянето на маслата, тъй като това води не само до загуба на полезните им хранителни качества, но и до химическа трансформация на състава. След като преминат точката на димене молекулните структури на мазнините се променят и произвеждат токсични съединения, които, веднъж попаднали в тялото, водят до възпаления. Мазнините са подложени на процес наречен окисляване – реагират с кислорода във въздуха и образуват алдехиди и липидни пероксиди. Как да избегнем образуването на алдехиди Консумирането или вдишването на алдехиди, дори и в малки количества, е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и рак. Масла, богати на полиненаситени мастни киселини (като царевичното масло, слънчогледовото олио и маслото от гроздови семки), генерират много високи нива на алдехиди. За да намалите тяхното производство изберете масла или мазнини с високо съдържание на мононенаситени или наситени мастни киселини, защото те са много по-стабилни при нагряване. За предпочитане избирайте мазнини с по-високо съдържание от 60% за едните или другите, и повече от 80% за двата вида комбинирано, и с ниско съдържание на полиненаситени мастни киселини (по-малко от 20%). Готвене при висока температура с масла с високо съдържание на Омега-3...
Основното за мазнините в 800 думи

Основното за мазнините в 800 думи

За щастие, модата на обезмаслените продукти отминава, и хората започват да се учат, че да прибавят масло или друга мазнина към менюто си не е престъпление. Даже напротив, приемът на мазнини е от решаващо значение за поддържането на добро здраве и играе няколко основни роли: осигурява енергия (в действителност, мазнините са най-енергийно плътната храна) помага за производството и баланса на хормони в организма формира клетъчните мембрани формира нервната система и нашите мозъци (които са съставени от 60% мазнини и се нуждаят от такива, за да функционират нормално) помага за усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, E, и K набавя две основни мастни киселини, които тялото не може да произведе: линолова киселина (омега-6 мастни киселини) и линоленова киселина (омега-3 мастни киселини). Нека започнем с това какво всъщност представляват мазнините. Мазнините са органични молекули, съставени от елементи въглерод и водород, свързани заедно в дълги вериги, наречени въглеводороди. Разположението на тези въглеводородни вериги, и тяхното взаимодействие една с друга, определят вида мазнина. Най-простата единица в мазнината е мастната киселина. Тя се състои от прости въглеводородни вериги със специфични химически групи във всеки край: метилова група в единия и карбоксилна киселинна в другия. Има два основни типа мастни киселини, в зависимост от броя водородни атоми, свързани с всеки въглероден атом по въглеводородната верига – наситени и ненаситени мастни киселини. Повечето хранителни източници на мазнини се състоят от комбинация от наситени, полиненаситени и мононенаситени мастни киселини. Наситени мастни киселини Наситените мастни киселини имат максимален брой водородни атоми, свързани към всеки въглероден атом.  От своя страна всички въглеродни атоми са свързани помежду си с единични връзки, което означава, че няма пропуски във веригата на мастната...